Oбикновено пътуваме, за да видим нови места. Но освен това, какво искаме да видим е важно и с кого ще го споделим. Понякога споделянето е много по-важно и много по-силно от чисто туристическите впечатления от пътуването.
Имала съм пътувания, които са били само за мен, била съм сама на тях и съм ги използвала, за да се отдалеча от нещо или от някого и да подредя мислите и чувствата си. Понякога това проработва и след пътуването съм нов човек, всички чекмеджета в мен са надлежно подредени, а излишното от тях е изхвърлено на далеч.
Понякога не се получава точно така. Улавям се, че стоя в чужд град, разговарям с нови хора, разглеждам непознати места, но мислите ме затискат и изскачат в най-неподходящи моменти и тегнат над пътуването. Обвиват всичко в своята емоция, надделяват над откривателството и допълват "забележителностите" със своя оттенък. Случва се така, че освен онази катедрала, онзи стадион, онова симпатично кафене, си спомням и онези мисли, товара, който си нося от дома.
Имала съм пътувания, в които емоциите от споделянето на новото са били толкова силни и хубави, че се страхувам, че ако отида на същите места с друг човек, ще остана разочарована. И не говоря за пътуванията, които всеки прави с един или друг любим човек. Любимите се сменят, за жалост или не, а местата винаги крият още нещо от очарованието им, което все още не си видял. Говоря за пътувания, които съм предприемала с най-близките си хора, с родителите си, в които радостта от това да си заедно с тях, да можеш да си подариш такива прекрасни мигове във вълшебни места като Италия или Барселона, Индия или нейде из България така надделява над всичко, че спомените, които после остават, са топли, ярки и напълно незаменими. Тези пътувания са скътани в чекмеджетата с най-ценните ми спомени. Един ден хората, с които съм ги направила вече няма да са до мен, но топлината и обичта, с които сме стояли ръка за ръка пред кулата в Пиза, разхождали сме се в Каза "Батло" или сме се полюшвали на гърба на слон, ще останат с мен.
Пътуванията, които съм правила с любим мъж се запечатват с нюансите на взаимоотношенията ни. Слънчеви и опияняващи, като първите искрици на напъпилата обич. Морни, спокойни и търпеливи като сигурността на споделената любов. Тревожни и със спорадични превалявания, редувани с плахо слънце в моментите на съмнения и отдръпване. Задъхани, необуздани, еуфорични, но и съпътствани от дълбоко потискана тъга когато е ясно, че пътищата ни се разделят, защото световете ни са различни. И досадни, безконечни и вяли, когато вече съм си отишла с чувствата си, а все още съм любима на човека до мен.
А пътуванията с приятели - колко различна химия има във всяко едно от тях, защото с всеки един характерите ни забъркват уникални комбинации. Да се хвърлиш насред купона, или да поплачеш на нечие рамо, да изслушаш на свой ред поредната нещастна любовна история или надълго и нашироко да обсъждаш с горда мъдрост нещата от живота - има ли значение дали си на екскурзия в Перник (да, била съм на екскурзия там!) или пътуваш на стоп от Прага до Пилзен, и тези спомени остават да тлеят в едно от чекмеджетата на душата.
За някои отправянето на път е най-хубавата част от всяко пътуване. За други - края, когато си събрал куп преживявания в сърцето и ненужни сувенири в куфара и се прибираш по-различен у дома. За трети, пък, всеки един момент, всяка една стъпка от пътешествието, която правят сякаш поглъщат методично, но с кеф огромна сметанено-шоколадова-пловово-желирана торта.
За мен най-важно е с кого пътувам. Това прави пътешествието също толкова уникално, както и самото място, до което стигаме заедно.
actualno.com, 4.03.2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар