Повечето хора ходим на работа от 9 до 18 ч. всеки делничен ден. Прибираме заплатата си в началото или в края на месеца. Чувстваме се повече или по-малко доволни. Работното ни ежедневие е вкарано в прилични и неразтегливи рамки, където успехите и проблемите са доволно придвидими и се редуват с нормално безразлични темпове. Спомняте ли си кога последно сте се развълнували от идея, свързана с работата ви, която ви е хрумнала и така ви е запалила, че сте се напънали да я осъществите на всяка цена, дори на цената на това да си платите, буквално, за нея? Може би сте от щастливците, на които това им се е случвало скоро, може и да сте от тези, които биха могли да се отдадат на такава лудост само в извънработно време, или сте от тези, на които работата не би позволила подобни отклонения.Хората на изкуството, или запленените от изкуствата с други професии в живота, често са готови на жертви, за да постигнат целите си. За повечето, това да осъществят идеята си, да намерят начин тя да стигне до публиката, независимо дали става дума за филм, театър или танцов спектакъл, е много по-важно от хонорара накрая. Сигурно от там идва приказката "Музикант къща не храни”, но за много хора на различните изкуства у нас днес тя е също валидна все още, уви. Всъщност, разсъждавам върху това, не за да овайкам и ожаля жената, за която ще прочетете по-долу, а защото съм наистина впечатлена от другата страна на нещата – това, което "движи" твореца напред, това, което най-силно го зарежда – а то, именно, е желанието за споделяне на изкуството с другите.
Ориенталският танц крие различно очарование за различните хора. Срещала съм ви вече с Милена Давидова, основателка на Школата по ориенталски танци "Алима", за да ви разкажем с нея за този все по-популярен у нас, макар и не дотам в чиста и красива форма, танц.
Сега отново я потърсих, защото в началото на март тя, заедно със свои ученички, представи в две поредни вечери пред софийска публика, спектакъла "Вълшебната лампа". Уникалното в този спектакъл беше това, че около Милена, на сцената на "Славянска беседа", танцуваха прекрасно жени, за които ориенталските ритми са страст, но не и професия. Разбираемо беше лекото им притеснение, което очарователно се усещаше на моменти, но въпреки факта, че повечето за пръв път стъпват на сцена, те успяха да завладеят публиката с желанието си и с умението си да танцуват. Женствени, игриво-закачливи, нежни, чувствени и пластични, те танцуваха с лекота, сякаш това е най-естественото нещо за тях. През деня пък за тях е също така естествено да са юрист консулт, гид, преподавател по старогръцки, асистент по математика в СУ, мим с диплома от НАТФИЗ, или да завършват финанси и счетоводство и то след като вече имат тапия и по право.
Спектакълът е уникален и с това, че е осъществен без финансовата подкрепа на която и да е наша държавна или частна институция. Въпреки че в продължение на три месеца Милена изпраща проект за голям спектакъл на повечето компании, известни с това, че спонсорират изкуство у нас, в крайна сметка решава, че трябва да опрости идеята си и да бръкне в семейния бюджет, ако иска с момичетата си да се качи на сцена. "Преди година, когато бях в Америка, реших, че вече ми е време да направя един спектакъл, и понеже подходих романтично към нещата, реших, че веднага ще мога да осъществя нещо грандиозно – споделя Милена. - Исках декорите ни да са 3 d анимация – да речем пустиня, на чийто фон танцуваме. Исках ежедневни репетиции по 4-5 часа, за да могат момичетата, които не са професионални танцьорки, да си вземат неплатен отпуск, а аз междувременно да им плащам. Така се осъществяват големите танцови продукции извън България."
Когато обаче има желание, има и начин. Миналата година Милена е организирала три пъти Арабска нощ в заведение, където всеки може да изяви желание и да танцува като част от програмата, дори начинаещи ученички. "Дадох си сметка, че можем да пренесем тези танци на театрална сцена. Сценарият скоро беше готов - няколко отделни танца, така че всяко момиче да може да се изяви, които да бъдат свързани с леки, комични актьорски връзки. Исках хората да се забавляват и да излязат в добро настроение от залата."
Миналата година Милена работи по един спектакъл на Александър Илиев с глухите мимове от НАТФИЗ, където харесва изключително много Радослав Борисов. Във "Вълшебната лампа" той играе Духа, който излиза от нея. Ивайло Георгиев от ансамбъл "Филип Кутев" и студент по движенчески театър в НАТФИЗ, осигурява съпровода на дербука на някои от танците. Дарина Янева, преводач на жестомимически език, сценарист и актьор, както и човекът, с когото Милена написва проекта си за големия спектакъл, заема режисьорското място. "Тя има невероятно свежи идеи. Докато аз съм хореографът и виждам като цяло спектакъла, тя започна да открива детайлите в него, особено в актьорската част. Много се допълваме и работим без всякакво напрежение."
Хореографията на общите танци е дело на Милена. На своите три най-добри ученички, Невяна (която вече е инструктор по ориенталски танци като Милена), Марта и Илина, Милена възлага задачата сами да измислят движенията за своя общ танц. Репетициите продължават от края на декември до март. "Голяма мъка е да се прави спектакъл по този начин – да не можеш да си наемеш спокойно зала за репетиции, да работиш по цял ден нещо друго и след 19ч. да танцуваш още няколко часа, да си шиеш сам костюмите за танците."
След спектаклите Милена веднага отчита слабостите, които биха могли да бъдат избегнати с повече репетиции. Но те са едната страна на нещата. Тя знае какво е искала да постигне, но аз, като човек от публиката, бях толкова приятно изненадана, за мен всичко на сцената беше хармонично.
"Имам дребни технически разочарования, но съм много доволна от момичетата – усмихва се Милена. - Давам се сметка, че с мен не е много лесно да се работи. От една страна, аз давам голяма свобода. Но е трудно да наложиш дисциплина на изцяло женски колектив. Някои от ученичките ми се чувстват поласкани, че са избрани сред толкова много други. Има единици, които не са напред с материала и не се вписват в ансамбъла, а смятат, че това по право им се полага. Но повечето го приеха много добре, дадоха всичко от себе си, а и приеха моите условия. Не мога да говоря от тяхно име, но са споделяли с мен, че отчитат това, че им давам свобода. Трите, които споменахме по-горе, които са си извоювали правото да направят свой собствен танц, изпипаха сами всичко. Показаха ми го и аз го одобрих. Останалите ме следваха."
Повечето танци, които видяхме, бяха с по 3 момичета, които една по една се изявяваха. Притеснението на танцьора, дори да не е начинаещ, може да бъде подсилено от една твърде пасивна публика. "Големите хореографи по света са на едно мнение – за танцьора е изключително важно публиката да го посрещне с аплодисменти. Дали ще ги задържи, това вече зависи от изпълнението му. Но при първия ни спектакъл, когато публиката беше толкова тиха на моя танц в началото, момичетата зад завесата са си помислили, щом на нея не й ръкопляскат, какво остава за нас. След спектакъла пък беше странно това, че много хора ми споделиха, че са се притеснявали да ръкопляскат на моменти, защото не са знаели дали е било подходящо да го направят."
Милена подбира разнообразна музика, за да може да има и различни видове танци. "Включих 2 египетски песни, парчета с етно мотиви, дръм сола, които са в основните ритми от арабските танци. За всяка една от трите групички момичета бях избрала по 1 класически ритъм. Това ни позволи и да постигнем по-лесен синхрон между танцуващите. На финала, когато всички танцуваме заедно, смесицата беше от 3 - 4 ритъма. Иначе бях включила американския стил в арабския танц, който се нарича трайбъл. Не съм голям специалист по него, напоследък съм запленена, но той не е много уважаван от арабската част от танцуващите, защото се отдалечава от основите. Танцува се на етно, а не на класическа арабска музика. Движенията са доста насечени, впечатляващи са с това, че са изключително трудни и на моменти могат да заприличат на гимнастика. Откакто имах възможността да го наблюдавам на живо и да бъда на курсове, го прокарвам в моите часове тук. Много по-лесно се преподават движения, ако ги накъсаш на отделни елементи."
Според Милена публиката на нейните спектакли и на Арабските нощи е интелигентна, не очаква чалга и кючек. Засега "тя е съставена предимно от наши близки и приятели, това води хора на друго ниво.” Полека–лека обаче като цяло публиката у нас отваря съзнанието си за арабските танци, и осъзнава, че кълчотенето по масите на чалготеките далеч не е цялата истина. "Така е, променят се нещата – съгласява се Милена. – Особено през последните две години. Все по-често ми се случва да ми се обадят хора, например, след като са взели телефона ми от сайта ми и ми казват: "Искам наистина красиви и истински арабски танци за моята сватба." Или за фирменото си парти. Те идват при мен, защото съм им била препоръчана от друг и те знаят какво ще получат от мен.
В момента ислямският свят се представя навсякъде извън него като терор и камикадзета. Културата на мюсюлманските общества, които са много и са най-различни, е в немилост. Западът е свикнал да отъждествява тяхната култура с религията им, вярно е, че религията влияе на културата, но при всички случаи са различни неща. При това положение, арабският танц се превръща в едно от нещата, които измиват лицето на арабските общества пред света и да поддържат харизматичното й обаяние. Танците представят една друга страна - дълбоката душевност на народите, които са ги създали, символиката, силната им връзка не само с жената във всичките й аспекти, но и с радостта, веселието, изживяването на живота с лекота и разбира се, с по- добри емоции.
Между танците и религията просто няма нищо общо. Има общо между начините на интерпретиране на тази религия от дадени режими в арабския свят и това, че танцуването на обществени места там е забранено. Но пък танцът в арабското семейство, дори и в най-затворените към Европа и нейните идеи за "модернизация" общества си го има, и дори мога да кажа, че си е водещ в женската част от това семейство.
По света има изпълнители - араби или с арабски произход, които развиват танцовите си школи не само в отделните арабски страни, но и в западния свят, предимно САЩ, Франция и Германия."
А сега накъде?
"Докато чакаме и се надяваме да осъществим големия спектакъл, който сме замислили, трябва да пооправим дефектите на този. Дарина си е нахвърляла идеи за следващия още след първата вечер, в която танцувахме. Замислих се какво искам да правя – дали професионални спектакли на театрална сцена, малки и лесно смилаеми, с по-малък бюджет, които да доведат в крайна сметка до нещо голямо или да правя аматьорски неща, които няма да ме изведат там, където искам. В крайна сметка, реших, че искам да правя и двете. Ще продължавам да правя 2-3 Арабски нощи в заведения годишно, които ще бъдат отворена сцена и на които ще мога да си намирам нови кадри. Мои ученички, които искат да ми покажат какво са постигнали, ще могат да се изявят.
Освен това искам и този спектакъл да се играе още – из България, а и в съседните ни страни. Ще се опитам до средата на лятото да намеря проект за европейски проекти, които предлагат субсидии. Ще имаме финансиране за репетиции, поправки по костюмите и наемане на една истинска театрална сцена. Сега ми е силата и времето да направя нещо голямо, ще оставя на сцена тези момичета, които се справят най-добре, за да направим спектакъла още по-професионален. Наесен да го изиграем на по-голяма сцена."
Вижте видео от спектакъла ТУК
actualno.com, club.bg, 25 май 2009
Снимката ми е предоставена от Милена!
Няма коментари:
Публикуване на коментар