Спектър на насищане

Зеленото на пролетта е най-зелено. Гледам го, гледам го, не мога да му се нагледам, искам да го погълна цялото, да остане в мен това зелено със свежестта си, с дързостта на първите стръкчета, които изникват още през зимата, бодейки снега, че да се сети да си отиде, със заблудата, че всичко е напълно ново, че се ражда отново, че има шанс да бъде по-добро, по-зелено, по-истинско, с ароматите си - смазващо силни, настойчиви, омайни, със закачливостта си на котка, вирнала опашка, която погалва главичка в обувката ми и така ме маркира, че съм нейна.



Да погълна стихиите на пролетта и самата аз да стана стихия, да стоя под бързо летящите над главата ми облаци, някъде между златното на залеза и графитеносиньото небе, от косите ми да вали въжд, с пляскане на ръцете да запалвам гръмотевици, от очите ми да се процеждат накъсани мълнии, да бъда плашеща, но необходима, разтърсваща и очистваща, да давам това, което искам и то да бъде това, което ти е необходимо.



Преди две години се нанесох тук и се наслаждавах на най-силното зелено на пролетта. Миналата година то вече не беше същото като по-миналата. Тази е все така силно, но не е като преди две години.

И с любовта, и с нея е така.

Следва сезоните, понякога по навик, понякога я принуждаваме без време да охладнее насред лятото си. Или да я обрулим, като майска буря листчетата на цъфналите храсти. Или да я загреем като неочаквано топъл ден през зимата. Така обаче е по-добре. Върви си тя, следва сезоните, ние се мръщим на това, стискаме я здраво в ръце, искаме да я задържим още малко в пролетта, но тя вече навлязла в лятото, малко отегчена, но все пак топла.

Всъщност мръщим се, защото едва ли си даваме сметка, че след нейната есен и зима, ако направим необходимото, че дойде пак и нейната пролет, и нейното лято. Мръщим се, искаме да задържим мига, а в същото време така бързо се отегчаваме от застиналостта на мига, от повтаряемостта му, ами ако винаги беше пролет? Ако я нямаще студенината на зимата, смразяващото нищо, как щяхме да усетим тъй силно пролетта след нея?