В момента Биляна Казакова - Угринска играе в две постановки: "Кой се страхува от Вирджиния Улф" първа театрален опит на кинорежисьора Людмил Тодоров в "Сълза и смях" и "Return" в Апартамента на Малките пет кьошета.
Весела Казакова ще замине всеки момент за Унгария, за да озвучи "Prima Primavera" на режисьора Янош Еделени, в който играе главната женска роля и където говори ... на унгарски. Междувременно двете заснеха "Заради леля Снеже".
Откъде започна всичко - как ви хрумна идеята за филма?
Весела: Цялата история е съдбовна и случайна в същото време. Носим емоцията на всичко това дълбоко в себе си, но не сме си и помисляли, че някой ден тази история ще бъде филмирана. Нямахме сценарий, нямахме бюджет - не сме кандидатствали някъде за субсидии, просто взехме камерата и тръгнахме. Това се случи по повод 25-годишнината на театрално студио "Камбана", която беше през май 2007.
Решихме да направим на сегашите камбанки подарък като ги срещнем с едни хора, които те не познават - хората, които са били миналото на трупата и които по един или друг начин са се реализирали успешно в живота. Смисълът на този филм е да покаже хора с мечти, със собствен път, който те вървят смело. Съсредоточихме филма и върху личността на Снежина Казакова, защото тя е жената, която е поела група деца в неосъзната и трудна възраст и им е показала красивото.
А тя защо е предпочела вместо да бъде актриса, да основе подобна трупа?
Весела: Тя е играла с много голям успех в Шуменския театър четири сезона след завършване на ВИТИЗ. Имала е голямо бъдеще пред себе си, притежавала е рядък талант по думите на хората, които са я познавали. Но и тогава, а и сега доста често талантливи хора са били смачквани от завист. Тя е спечелила една голяма награда в Габрово за първата си роля в театъра.
Но когато се мести в София, влизането в театъра се оказало много трудно. И затова постепенно е започнала да се занимава с художествена самодейност, с подбиране на непрофесионални трупи, които да се представят на фестивал в София. И така полека-лека създава детски театрален състав.
В началото бяхме 20 деца. Ние сме там от началото, защото тя не можеше да намира достатъчно време иначе да ни гледа. Така че нашият избор да се занимаваме с театър и кино до известна степен е предопределен от това.
Колко време изкарахте в трупата?
Биляна: От 4 до 19 годишна възраст може би.
Това си е цяло висше образование. Освен предопределеността да се занимавате с театър и кино, какво друго ви даде "Камбана"?
Биляна: Всичко ни даде. Това е най-огромната част от живота ни. Ние си живеехме със състава, а те си живееха с нас. Той ни даде много приятелства за цял живот. И всичко, което сме научили е било част от този живот там.
Весела: Ние непрекъснато разбираме все повече и повече какво ни е давало - в общуването с хората, липсата на страх при излизането на сцена. В нашия състав всеки имаше идеи и беше подкрепян да ги изрази. Никога не сме се страхували да кажем какво мислим. Сами сме си шили костмите, аз започнах да правя музикалното оформление за спектаклите и до днес го правя. Всеки помагаше с каквото може.
Имаше ли други педагози, освен майка ви?
Весела: Тя беше абсолютно сама. Тя подбираше текстовете за спектаклите, написваше ги на пишеща машина и ги раздаваше на останалите. Натрупахме много опит в "Камбана" и развихме професионален рефлекс. Помогна ни и за НАТФИЗ. Защото академията е недостатъчна за развитието на една творческа линост. Тя дава началото, върху което след това започва да се гради.
Научихме още нещо много важно. Благодарение на отвореността на майка ни, никой от нас не стана дребнав. Тя възпитаваше големи личности, защото самата тя беше такава. Всеки си знаеше, че има своя път, нямаше добри или не добри, всеки имаше шанс да върви напред.
Работили ли сте заедно с някои от хората в "Камбана" след това?
Весела: Не, но това стои като план. Даже май ще направим нещо със Снежка, която живее в Италия и Войн, когото снимах в Лондон, но той пък живее в Амстердам.
Вашата сестра Eкатерина Стоянова, която сега води състава, преди се е занимавала с малките, с правили са куклен театър. Сега има ли и куклен театър в трупата?
Биляна: Не. Но на премиерата на филма разбахме, че едно от момичета в трупата ще стане помощник на кака и може би ще прави именно това. С мисленето си на кукловод, което има кака винаги вмъква по нещо в преставленията си. Дори да няма кукли, винаги има нещо, което наомня на кукления театър.
Весела: Представленията на "Камбана" са за големи. Момчетата сега направиха "Буре барут", а момичетата "Домът на Бернарда Алба". Играят и "Напразните усилия на любовта". Имат група, която свири наживо музика. Играят и пиесите на античните драматурзи.
За колко време заснехте филма?
Весела: За десет дни заснехме всичко, предимно аз бях операторът и едно момче от сегашната трупа, което по принцип снима спектаклите.
Каква идея имахте за филма когато започнахте монтажа?
Биляна: Голяма част от материала не влезе във филма. Имам чувството, че някаква интуиция ни е водила какво да включим в него. По някакъв начин хората, които са заснети и тези, които ни изпратиха готови материали от чужбина - от Италия, Канада, Виена, Ню Йорк са съавтори. Нашата дума беше последна за това какво да влезе.
Весела: Решихме, че иронията, намигването е много важно във филма, затова сложихме и гафовете при надписите накрая. Филмът е много шарен, въпреки че е стилизиран. Всеки от хората има своя индивидуалност и ние решихме да я запазим. А това, заедно с анимацията, която прави връзката между отделни кадри или коментира нещо, което са казала участниците, прави филма много шарен и жив.
Как ви хрумна да включите и анимационните елементи, които са много свежи?
Весела: Съвсем случайно. Както случайно ми хрумна кой кадър ще е начален и веднага след него дойде и заглавието в главата ми. Тогава се обадих на Мина, аниматорката, в Лондон и я помолих да ми напише "Заради леля Снеже" с детски почерк, анимирано. Кака го написа, пратихме го по мейла и след половин час го имахме анимирано.
След юбилея обаче решихме, че ще направим по-сериозен монтаж, ще включим анимация при всеки надпис. След като направихме надписите ни хрумнаха рамките, след рамките решихме, че ще вмъкнем и други неща, анимирани образи, например.
За мен вашият филм е много личен, но въпреки че дори не бях чувала за "Камбана", той ме развълнува. И мисля, че трябва да бъде видян от повече хора. А вие защо решихте да го покажете и на тези, които не са свързани с "Камбана"?
Биляна: Честно казано и това не сме го мислили предварително. Когато направихме филма, го показахме на хора, които не бяха чували за "Камбана", не познават и нас самите и тогава установихме, че той вълнува по някакъв незнаен за нас начин. Разбрахме, че филмът има много по-голям смисъл, който надхвърля личната история, историята на нашето семейство, на трупата, на хората, които са били в нея.
Весела: Има един феномен в българската култура - читалищната дейност. Колко смисъл има в това някакви млади хора да изградят себе си по този симпатичен начин. Колко смисъл има човек да вярва в себе си и да следва мечтите си. Колко е важно да се вярва в младите.
Мисля, че от нашия филм блика оптимизъм, че младите хора са бъдещето на България и ние трябва да се горедеем, че имаме таланти, да им даваме шанс и да ги подкрепяме. Мисля, че младите хора, които гледат филма и не знаят какво да правят с живота си, ще се усмихнат и ще си кажат: "И аз мога!"
В цял свят има школи по какво ли не, в които се плащат адски много пари, за да се наумиш да свириш на пиано, например. А у нас младите хора по читалищата се учат и се развиват почти без пари, благодарение на помощта и отдадеността на техните учители там.
Биляна: И аз не знам любовта ли, добрата воля ли ги крепи тези хора, но това наистина има смисъл. Има достатъчно български филми, с които да си кажем колко проблемно живеем, колко е зле тук, как младежите бягат от България, колко наркомани и престъпници има. Но не е това всичко, не е това важното. Важното е да виждаме хубавите неща, а те не са никак малко.
Младите хора са много читави. Дразня се когато някой от позицията на възрастта си каже: "Абе, млад човек, не го взимай насериозно." Не е така, трябва да се дава шанс и свобода на младите хора.
actualno.com 24 март 2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар