Четвърт час преди началото на 30-минутната си програма в зала 1 на НДК преди прожекцията на филма на Фатих Акин "На прага на рая", вокалистът Мурат Ертел, който свири и на саз и перкусионистът Левент Акман от "Баба Зула", отговориха на крак на въпросите ми. Веднага след това те излязоха на сцената, окичени с по един нарцис, който им подарих.
Разбира се, това е много малък жест за удоволствието, които те ми носят с изпълненията си. Накрая нарцисите полетяха към публиката. Кратката загрявка на "Баба Зула" в НДК и после концертът им във Военния клуб са едни от случаите, за които може да се каже, че разтърсиха залата, без това да звучи клиширано преувеличение.
По-рано днес на майсторския си клас казахте, че вашите концерти се различават много един от друг. Подготвяте ли сценарий за всеки от тях и съобразен ли е с публиката, пред която свирите?
Мурат Ертел: Разбира се.
Левент Акман: Най-простият пример е с това, че си избираме едно от нашите парчета и превеждаме думите на езика на страната, в която сме.
За България какво сте подготвили? Защото ние използваме доста турски думи в езика си.
Мурат: Преди време написахме песен със заглавие "Как бихте приели съседа си". Именно в нея ще използваме общи за нас и вас думи.
Къде извън Турция контактът с публиката е бил най-силен за вас?
Мурат: Има наистина много страни, в които сме усещали публиката силно - Италия, Белгия, Гърция, Япония, Франция. Всъщност има съвсем малко места, на които са ни посрещали студено. Спомням си един град в Италия, където не ни харесаха. Но там абсолютно всичко вървеше наопаки. С изключение на това обаче се радваме, че хората ни посрещат много топло.
Основното влияние в музиката ви е турският фолклор. Какви други музикални влияния има в нея?
Мурат: Използваме музика от цял свят - композирали сме парчета с реге, африкански звуци.
Левент: Има един африкански ритъм - ния бинги, който е много интересен и който използваме много. Той е познат най-вече от ритуалите на вуду магьосниците. Ритъмът е използван като протест срещу френското нашествие там. Много от изпълнителите на музиката, създадена с този ритъм, са убити от франзуците. Някои все пак са оцелели и са живи до днес.
Как работите с гост музикантите - композирате парче и откривате изпълнител, който може да е подходящ за него или каните изпълнител, с който искате да работите и след това заедно композирате?
Мурат: Малко е опасно да се канят гост музиканти. Харесваш музиката на някой, каниш го да работите заедно и откриваш, че той е голям идиот. Аз, например, се разочаровах много от Джон Зорт. Но има и много приятни изключения - Пати Смит беше страхотна и аз още я харесвам.
Познавате ли българския фолклор, въобще българската музика и използвали ли сте я в някоя от композициите си?
Мурат: Засега не сме се възползвали много от нея, но я познаваме добре. При предишното си идване тук отнесохме със себе си много плочи, предимно на Балкантон. Имаме изпълнения на трио "Българка", Женския радиохор, Лили Иванова и Иво Папазов. Тяхната музика познаваме и я обичаме.
Хрумвало ли ви е да поканите някой от тях да запишете нещо заедно?
Мурат: Да, разбира се. И ще поканим. Искаме да работим с хора, които правят съвременна, модерна музика, но въпреки това се интересуват от традиционна музика. А ако не открием такива , ще работим с изпълнители на фолклорна музика.
Вашият последен албум са казва "Корени". Доколко е важно човек да остава свързан с корените си в този все повече глобализиращ се свят?
Мурат: Става все по-важно човек да бъде свързан с корените си. Ако това стане, глобализацията може да има и добри страни. Тя не е чисто отрицателен процес. Добра е в смисъл, че е добре всички да осъзнаем, че светът, в който живеем е един за всички ни. Но ако има еднотипни хора, ако се опитаме да смажем индивидуалността, глобализацията не е добър процес.
actualno.com, 17 март 2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар