Нормално е на всеки фестивал да се срещат много хора с еднакви интереси. От една страна това е публиката, тази, които обича да гледат филми и без да се развлича с пуканки. От друга са кинаджиите.
Фестивалният живот е важен за всеки кинотворец, защото е съществена част от работата му - той търси нови партньори, представя проектите си, открива съмишленици, запознава се с потенциални продуценти, представя филма си на различни селекционери или пред публиката в залата, понякога печели награди и си сверява часовника с филмите на колегите си. А, да, и ходи по партита, за които публиката научава или не научава, в зависимост от мащабите на партито.
И още - среща се с приятелите си, които е открил пак благодарение на този фестивал. И накрая, участва в пресконференции или дава интервюта, което може и да не е толкова приятно, но пък е начинът, по който и ние, журналистите и вие читателите, да се докоснете до тях. А в някои случаи това е мното интересно и приятно.
Точно такава е историята на хората зад "Поколение: Изгубени и намерени". Хора, случайно или не, обединени от общ проект. Както един от тях, Стефан Арсениевич, каза, всички като творци са много различни. И въпреки това, оказало се, че заради подобния си произход, като хора си и приличат. И както той открил страните на всеки един от другите режисьори, така и те надникнали в неговата. Историята на екипа, събрал хора от Централна и Източна Европа е необикновена история на приятелство и подкрепа, заместила естественото съревнование между режисьори. Така я разказаха те вчера пред журналисти и фестивални гости.
Стефан Китанов: Преди пет години един млад човек каза: "Защо да не направим филм за нашето поколение?" на първото издание на София Мийтингс. И така се роди идеята за "Поколение: Изгубени и намерени". Неговото име е Николай Никитин.
Николай Никитин: Първо искам да благодаря на Стефан Китанов, не само, че ни покани за трети път в София - за проекта, за премиерата и сега за повторното събиране. Аз, лично, му дължа много, защото благодарение на него открих големия талант на Надежда Косева. За останалите пет страни знаех с кого искам да направим филма. Но за България, предложих на Стефан да направим състезание за сценарий и чрез него да изберем режисьор. Спряхме се на три сценраия, срещнахме се с режисьорите им. За щастие една от тях беше Надя и заради нейната любов и енергия, решихме, че е най-подходяща за проекта. За мен Надя е най-голямото отркитие на този проект, зашото това беше първата й работа след дипломирането й. Много хора считат, че именно нейният епизод е най-силният във филма. Забележителното в случая е, че за една година успяхме да снимаме на шест места, да направим постпродукцията и да представим филма за първи филм в Берлин. Много съм горд с успеха на всеки режисьор от него след това.
Стефан Китанов: Искам да представя хората на тази маса. Стефан Арсениевич, Сърбия. Неговият филм "Любов и други престъпления" е не само в нашия конкурс, но той беше представен и в Кан. Кристиан Мунджиу, Румъния, за когото това не беше първи филм. Ние представихме тук, на София Филм Фест дебюта му "Occident". С втория си филм "4 месеца, 3 седмици и 2 дни" той спечели "Златна палма" в Кан и наградите на Европейската филмова академия за филм на годината и режисьор. Филмът му и включен и в нашата програма.
Надежда Косева, България. Тя основа с приятелката си Светла Цоцоркова успешната вече продуцентска компания "Front Film". Сега развиваме заедно втория й късометражен и първия й пълнометражен филм. Утре ще представим игралния й проект на София Мийтингс. Николай Никитин, селекционерът на Берлинале за Източна Европа, вдъхновителят и душата на "Поколение: Изгубени и намерени" и редактор на списанието на монтаж "Schnit". Майт Лаас, Естония, режисьор на анимационни филми и документалния "Кралете на времето", който вчера показаме при нас. Франк Алберс от фондацията Роберт Бош, една от финансовите институции, които продкрепиха филма ни. Но не само - той е главната причина ние да имаме финансовата възможност сега пред вас да са всички тези хора.
Кристоф Терхехте, Германия, директорът на програмата Форум на младото кино на Берлинале. На премиерата на филма, която беше именно в рамките на този Форум, ние изпълнихме цялата сцена. Освен нас там бяха и музикантите от Банска къща, които свириха сватбено хоро. Виктория Петрани от Унгария, продуцент и съсценарист на Корнел Мундруцо за новелата му в "Поколение: Изгубени и намерени", на представения в Кан "Йохана". Сега от тях очакваме проекта, който за първи път беше представен на София Мийтингс, "Делта". Липсва Корнел, който трябва да завършва филма и Ясмила Збанич от Босна и Херцеговина, която днес не може да е с нас. С "Гърбавица" тя спечели "Златна мечка" в Берлин. Можете да го гледате и на нашия фестивал.
И така, какво беше за вас "Поколение: Изгубени и намерени" и как той повлия на съдбата на вашата кариера?
Стефан Арсениевич: Сякаш съм отново в училище, където винаги трябваше да говоря първи, защото името ми започва с А. Лично за мен създаването на филма беше много важно събитие. Преди това късометражният ми филм "Торсио" спечели "Златна мечка" и беше номиниран за "Оскар". Всички ми казваха, че това е моментът да направя пълнометражен филм. Но аз не се чувствах готов. Тогава Ники дойде с идеята да заснема късометражен филм, но той пък влезе в пълнометражен. Режисьорът обикновено е единственият такъв в проекта, сам е. А това беше една чудесна възможност да работя с още 5 колеги. И това беше много специално, тъй като преди това не се познавахме. А накрая на проекта станахме добри приятели. И затова когато правих първия си пълнометражен филм, се почувствах готов, защото знаех, че всичките ми приятели в техните си страни ще бъдат с мен мислено. И усещането, че не съм сам за мен е много специално и ми помогна в следващия ми проект. И понеже поддържахме връзка, те ми помогнаха със сценария.
Кристиян Мунджиу: Запознанството ми с тези хора се оказа за мен по-важно от самия проект. Това не означава, че не харесвам филма и не го оценявам. Мисля, че имам повече приятели на тази маса, отколкото в Букурещ. Доверих им се с втория си филм - изпратих им сценария и благодарение на техните реакции реших кои сцени да включа в него.
Стефан Китанов: Във всеки един от филмите след "Поколение: Изгубени и намерени" ще откриете имената на останалите хора в благодарностите. Такъв беше механизмът, по който работехме и при самия филм - събирахме се на всеки два месеца и обсъждахме докъде сме стигнали и страшно разчитахме на мнението на другите.
Надежда Косева: За мен преживяването беше по-различно, тъй като ми беше първи филм. Но той много ми повлия, както и на работа ми. Не мога да кажа нещо по-важно от това, което не е никак малко, а то е, че станахме приятели и че този филм ни повлия и като общност. За мен е много важно да знаеш, че имаш до себе си приятел, независимо дали си в прекрасен период от живота си или си в дупка.
Стефан Китанов: Мисля, че "Поколение: Изгубени и намерени" е един от филмите, посетили най-много фестивали по света, а Николай Никитин е човекът, посетил най-много фестивали с филм, защото той си го постави за цел.
Николай Никитин: Бюджетът е такъв, че е трудно шестима режисьори да пътуват по всички фестивали. Не можех да избера един, защото останалите щяха да се разсърдят и затова само аз пътувах!
Майт Лаас: За мен като аниматор, който работи цял ден, за да направи 1 секунда от филма си, беше много интересно да работя с режисьори, които за 7 дни заснемат цял игрален филм. Така че те научиха костенурката да бяга като заек.Това ми повлия също да заснема свой пълнометражен филм, е той не е съвсем пълнометражен, но поне е достатъчно дълъг. Така че искам да благодаря на моите учители, които ме научиха как да тичам. Кой знае, може би някой ден ще ме научат и да говоря!
Франк Алберс: Макар да не съм режисьор, за мен, като представител на голяма фондация, този филм повлия така, че промени малко и фондацията. Благодарение на успеха на филма ние създадохме програма, която да подпомага снимането на коопродукции между млади немски и източноевропейски режисьрои. И вече имаме 9 проекта. Между тях има и 2 българо-немски - единият е на Борис Десподов, който ще е готов през май и другият - на Ана Блум.
Кристоф Терхехте: Кино „Делфин", в което беше премиерата на филма в Берлин е много специално за мен, защото в него съм открил много стойностни филми, още като обикновен зрител. От друга страна, да видя тогава как тези прекрасни режисьори си общуват с публиката в същия този салон беше невероятно. Но понеже Ясмила тогава я нямаше, снимаше филма, който спечели "Златна мечка", а сега също я няма, може би мога да разкажа нейната история от спечелването й на нарадата.
Още тогава тя ми разказа как я убедили да остане и за церемонията, макар че тя смятала да си тръгва. И тя седи там и вижда как наградите отиват една по една при други режисьори. Най-накрая остава една и тогава Ясмила си казва: "Е, да, те не ми казаха, че ще спечеля, все пак, а че ще се радват да остана за церемонията." Но в крайна сметка последното име, което произнасят е нейното. Наградите всъщност нямат такова голямо значение. Те могат да окуражат твореца, да помогнат за кариерата му, но за самите режисьори това не е най-важното.
Стефан Китанов: Едно допълнение. След премиерата на филма имаше парти и се бяхме разбрали всеки да донесе своя национален алкохол. Представете си как бяхме събрали българска и сръбска ракия, водки, уникум... Музикантите от Банска къща също свириха от маса на маса, като на сватба.
Виктория Петрани: Освен, че станахме приятели, за мен хората тук са специални и защото с тях винаги мога да си поговоря за кино, а вие знаете колко рядко можете да откриете такива хора. И когато на някой фестивал се почувствам безкрайно уморена от всичките професионални разговори, знам, че мога да се обърна към някой от тях.
Николай Никитин: Освен приятелството, което споменахме многократно, едно от важните последствия от този проект беше именно тази международна общност, която се създаде. Създаде се международна разпространителска компания, която да помага на филмите на тези режисьори да пътуват. И ако някой от тях реши да направи филм, всички го подкрепят.
На въпроса на Актуално, след самостоятелните проекти след "Поколение: Изгубени и намерени" и след зародилото се приятелство между вас, бихте ли работили отново по общ проект, какъв би бил той и кой ще е главният режисьор в него, отговори румънският режисьор.
Кристиан Мунджиу: Ние бяхме много ентусиазирани след като свършихме проекта. Понеже много се бяхме забавлявали, решихме, че трябва да направим и втора част. Но просто не сме решили дали продължението ще се състои десет или двайсет години по-късно. Тогава най-вероятно пак всеки един от нас ще бъде режисьор на своята си част, няма да има един водещ.
Стефан Китанов: Но със сигурност ще има един главен художествен директор и това ще е Николай Никитин.
Кристиан Мунджиу: Но със сигурност процесът е по-важен от крайния резултат, така че през този период ще се срещаме често, ще обсъждаме и ще видим какво ще се случи.
Виктория Петрани: А може би следващото поколение ще заснеме продължението, не ние.
На въпроса на друга медия към Мунджиу, как възприе румънската публика преди и след наградата филма ви "4 месеца, 3 седмици и 2 дни"?, той отговори: "Не само зрителите, но и пресата вече са свикнали толкова с това да има румънски филм в селекцията на Кан, че моят филм там не предизвика голям отзвук в пресата. Нямаше реакция на моята публика, понеже световната премиера беше в Кан.
Разбира се, след Кан реакцията беше много различна. Получих много поздравления, чакаха ме непознати хора на летището, получих специален медал за култура от президента, ключа от родния си град и всичко това от хора, които не бяха гледали филма! И нещо, което е много характерно за Румъния - оказа се, че наградата стана доста по-важна от самия филм.
actualno.com, 14 март 2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар